ЗАЩО БЪЛГАРИНЪТ ПИЕ РАКИЯ?

Отговорът на този въпрос от векове е закодиран в името РАКИЯ - съставено от думи от старобългарския речник:

„РА“ - означава слънце, Бог, владея; „КИ“- вътрешна енергия; „Я“ – аз.

Обобщено става „Аз овладявам вътрешната енергия“.

Забележка: Това се наблюдава при по-малки количества. При по-сериозна консумация, енергията става много голяма и допринася за развитие на фолклора. Тогава думата „ракия“ има друг прочит – „Вътрешната енергия овладя мен“. Разликата между двата превода е около 500 грама.

Когато се пие ракия, задължително е хората да се „чукнат” с чашките си, да се погледнат в очите и да кажат „наздраве!“. Така чукането сближава и ракията започва да се превръща в лек за душата, в ключ към споделянето на душевността, дори замества ходенето при психотерапевт.

Да се пие по една ракия вечер е не само полезно, но и малко… Елексирът е и лек при всякакви болести. Народна мъдрост гласи: „Ако нещо не може да бъде излекувано с ракия, значи е нелечимо.“ Често ракията се използва с профилактична цел, за психическа и физическа устойчивост, за кураж в критични житейски ситуации.

В обощение: ракията се пие от радост, от мъка, за да се зарадваш или за да не се мъчиш. Винаги загрява и стопля душата.

Ако искате да изживеете огнения български дух, пийнете чашка ракия от частната колекция на Кралската изба! Добре охладена с подходяща салата или мезета!

Наздраве!

P.S. Ракията – наричана още „Огненият дух на България” е елексир, получен след дестилация (варене) на ферментирали зрели плодове. Според археолози, ракията е българско откритие. При разкопки у нас са намерани множество уреди за дестилация, датиращи от преди XI век! Българите са варили ракия даже и от розови листа. Важното е да има градус и той да е минимум 40 за гроздовата и 38-39 за плодовите ракии!